Град Троян се намира в Северна България, на 160 км. североизточно от София. Населението му наброява около 27хиляди жители. Троян е център на община от 21 селища с обща площ 893 кв. км. и население 39 хиляди жители. Разположен е на двата бряга на река Бели Осъм, в Северното подножие на Троянско-Калоферския дял на Стара планина, недалеч от Троянския проход, на 400м надморска височина. Климатът е умерено-континентален с изразено планинско влияние. Валежите са над средните за страната, снежната покривка се задържа около 50 дни в годината.Географското положение на Троян му създава добри транспортни връзки. През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Троян с околните общини, столицата и главните градове на България. Троян е крайният възел на железопътна линия. Най-близките граждански летища са Горна Оряховица и София. Най-близкото речно пристанище - Свищов . Най-близкото морско пристанище - Бургас .
Производството на троянска сливова в района на Троян датира от 19 в. Доказателство за това са многобройните експонати и фотоматериали в музея на занаятите. Там може да се видят уникален глинен казан за варене на ракия, както и двоен обреден ибрик за греяна и студена ракия, използван при местните обичаи. Традициите във варенето на троянска сливова се пазят и от "Винпром-Троян", който годишно произвежда между 800 - 1200 тона ракия. Ракията се произвежда от сини сливи, брани единствено в троянско, защото това определя спецификата на напитката. Плодовете се смилат без костилките, а след дестилацията ракията отлежава в малки дъбови бъчви. Естественият вкус и аромат на ракията, повлияни от планинската свежест и топлината на слънцето, са високо ценени от познавачите. Днес Троян е прочут със сливовата си ракия не само в България, а и в Европа и САЩ. В момента в бъчвите на "Винпром-Троян" има 25-годишна сливова ракия.
През 15 г. от н.е. земите на днешна Северна България попадат в границите на римската провинция Мизия, Силно римско присъствие в района намираме по станциите, разположени край презбалканския път още през средата на I в. от н. е. Активното използване на Централния Балкан по време на двете дакийски войни, водени от император Марк Улпий Траян /98-117 г./ трайно свързва пътя с името му. Преминало през времето, днес това име е останало в топонима като Троян. При теренни обхождания до днес в Троянско са открити и руините на 15 крепости и десетки светилища на траките. В тях са откривани материали от желязната епоха, римското владичество, късната античност и средновековието. А това е сигурен белег за тяхното непрекъснато използване от местното население в продължение на три хилядолетия.През XIII и XIV в. целият край с днешните Ловеч и Троян играе важна роля в историческия живот на Втората българска държава. Тук, край древния римски път Виа Траяна, функционират здраво укрепени крепости, охраняващи движението по важния път и неговата отбрана. Вероятно още през Средновековието името на пътя се пренася върху по-късно възникналото селище - Троян. Най-рано името на селището Троян се появява през 1660 г. върху карта, съставена от френския картограф Никола Сансон. Именно в края на XVI и началото на XVII в. започва стопанското израстване на Троян.
През първата половина на XIX в. процъфтяват занаятите: абаджийство, горянство, грънчарство, дървостругарство, ковачество, стружнарство, кожухарство и златарство Едно от първите места безспорно се падало на грънчарството, обособило се във водеща, жизнена и до днес керамична школа. Развиващата се икономика на Троян / получил градското си кръщение през 1868 г. / намира своите пазари освен на троянската чаршия и на панаира при Троянския манастир и в далечните Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия. Вродената практичност и пестеливост на троянци, въпреки че се замогнали материално, намира отражение в жилищната архитектура. Троянският дом е скромен и непретенциозен, но затова пък удобен и уютен. Дом, който отговаря на нуждите на бита и развиващото се занаятчийство. Най-важните културни паметници в общината са: третият по големина манастир в България - Троянският, основан през XVI в., изографисан от видния представител на Самоковската школа Захарий Зограф; църквата „Св. Петка-Параскева" в Троян, построена през 1835г.; църквата „Св.НиКолай Летни" в с.Гумощник, с дърворезбите си на новоселски майстори-резбари.Освобождението на България от турско робство отприщва вродената активност и предприемчивост на балканджиите. Троянци успяват за малко повече от половин век да въздигнат града си от пепелище, каквото го оставили башибозуците през август 1877 г. , в един проспериращ балкански град. През 1911 г. светва първата електрическа крушка - Троян е третият град в България /след София и Пловдив/, който се е електрифицирал още преди Първата световна война.Няколко занаятчийски работилници прерастват в индустриални предприятия за металообработване и машиностроене, дървопреработване, кожарство, кожухарстбо, за вълнен трикотаж, килимарство. Чрез цветущото си занаятчийство /грънчарство, калпакчийство, дървени изделия/ и чрез развиващата се индустрия Троян, заедно със селата от околията, се налага като главен доставчик на тези произведения по пазарите на България. Апък образцовото му овощарство справедливо прославя името на Троян, наричан „градът на сините сливи и вълшебната ракия". Първата копка на ж.п. линията Ловеч - Троян е направена на 29.IХ.1929 г. ,но това събитие, което трябвало да издигне още повече стопанството и икономиката и да създаде още по-висока култура за дос тойните синове на Балкана, е осъществено през 1948 г. Още от 20-те години културните и търговските връзки на малкия Троян се насочват към Европа. През 30-те години троянци устройват изложби базари на занаятчийски произведения в Мюнхен, Хамбург, Виена, Милано, а в самия Троян - Постоянна занаятчийска изложба - предшественик на настоящия Музей на занаятите, чиято цел е да се популяризира градът, неговото занаятчийско производство и да се привличат повече летовници. Знанието и стремежът към по-висока наука винаги са се ползвали с голямо уважение тук. Още от началото на века будните и заможни троянци изпращат децата си в университетите на Швейцария, Франция, Германия, Англия, Австрия, Чехия. Някога един от немските възпитаници д-р Найден Шейтанов беше писал, че като тип и характер троянецът „носи в душата и ума си съкровища за нова култура, времето на която ще настъпи".
