В Троянския регион има великолепно съчетание от природни дадености и климатични условия, които предлагат прекрасни условия за туризъм, балнеолечение, спорт и развлечения. Любителите на природата имат безброй възможности да достигнат до всички живописни кътчета на Централна Стара планина. Пеша, със ски, на кон или велосипед, с водач или без, можете да избродите десетки горски пътеки, да зърнете отдалеч някой елен, сърна, орел или друг представител на застрашените животински видове, които обитават този регион; да се любувате на еделвайса, да ловите риба; да си почивате под сенките на вековните дъбове или в някой от многобройните минерални извори. Част от Троянския регион е зает от Национален парк "Централен Балкан". Това е един от най-големите европейски паркове. Създаден е през 1991 година, за да съхрани уникалната природа на Централна Стара планина. Площта от 717 кв.км е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, повечето от които са с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Тук са описани 1 900 вида висши растения, 10 от които не се срещат никъде другаде. Видове, включени в световни и европейски Чрвени списъци, които растат в Националния парк са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър. В Парка има 256 вида гъби. От ядливите видове гъби тук се срещат бронзовата, дъбовата, обикновената манатарки, пачия крак.В Национален парк "Централен Балкан" се срещат 224 вида птици, като 123 от тях гнездят в тук. Те отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните животни на България. 19 от тях са световно застрашени видове - бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка и др. В парка обитават и 62% от гръбначните животни в страната. Много от тях са застрашени от изчезване - вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.
Централен Балкан включва 9 природни резервата: резерватите "Боатин", Царичина, "Стенето" и "Джендема" са обекти от програмата на ЮНЕСКО "Човек и Биосфера". Останалите резервати са: "Северен Джендем", "Стара река", "Козя стена", "Пеещи скали" и "Соколна". Паркът и осем от резерватите са в списъка на представителните защитени територии на ООН, което е още едно международно признание за неговата уникалност. В границите на Парка има 22 планински хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от Български туристически съюз. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла - за ползване при лоши метеорологични условия. В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм. Дирекцията изгражда места за краткотраен отдих - места за бивакуване, за палене на огън, обособени кътове за почивка. Движението и престоя на автомобили в Парка също е регламентирано. На територията на Парка има множество маркирани туристически пътеки, маршрути за конен туризъм, велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов.Резерватът "Козя стена" е обявен е за резерват през 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско, западно от прохода Троян - Кърнаре. До него се достига за около час по Международния маршрут в.Ком - н. Емине /Е-3/ от Беклемето до хижа "Козя стена". Площта на резервата е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. "Козя стена" е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения - Благаево бясно дърво, Рохелова каменоломка, Лунна папрат, Самодивско лале, Теменуга, Високопланински желтак, Старопланинска лазаркиня, Сребърник и бялата звезда на планината - Старопланинския еделвайс. В "Козя стена" гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са - големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица. Тук живеят диви кози. В резервата се намира и един от най-красивите старопланински врхове - връх Козята стена, обявен за природна забележителност и на места подходящ за алпинизъм. Гледан от юг, връх Козя стена не е впечатляващ геоложки феномен и нищо не подсказва на наблюдателя какво се крие зад близкия скален ръб.
Погледът от север внушителна гледка към един почти стометров скален отвес, формиращ каменната грамада на върха. Още по-впечатляващ е погледът от върха надолу към стената и обширните букови гори под нея. От върха се открива чудесна гледка на север към Предбалкана и на юг към върховете на Средна гора, а при ясно време и към Родопите и Рила. Рогачева река се спуска от стръмните северни склонове на резерват Козя стена - подножието на връх Кучето, преминава покрай красивите Рогачеви камъни и на границата на резервата излиза до хижа "Хайдушка песен". Събира в себе си водите на Драганов дол и Малкия дол и под Дългата рътлина се слива с река Козещица, за да образува река Бели Осъм. Цъфтящият в резервата "Козя стена" еделвайс, заедно със седловините Кашка и Маркова ливада, скалните групи Ушите, Съдраната стена и Рогачеви камъни, и ерозионните котли на Качмарска река, представляват комплекс от природни забележителности, които привличат туристи и природолюбители. В резервата се намира хижа "Козя стена", а съвсем близо е хижа "Хайдушка песен", която е и добър изходен пункт за разглеждане на резервата и походи по пътеките на еделвайса.
Връх Кучето е скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е част от главното било, но не е особено висок. През него минава и южната граница на резервата "Козя стена". Кучето е част от район, описан като място с изключително ценни растителни съобщества. Тук е едно от местата в Стара планина, където можете да видите старопланинския еделвайс. Следващият връх на запад по билото на Стара планина е връх Ушите. Той е известен още като Капуджика, Вратцата, Малката врата. Върхът е западната граница на резервата "Козя стена". Оттук започва карстовата област, простираща се до самия връх Козя стена. Между скалистото възвишение Кучето и връх Ушите се простира ръбът Трионите.Васильовската планина е най-високата част на Предбалкана. Неин център е връх Васильов (1490 м). Той е дал и името на планината, от гръцкото "василевс" - цар, заради масивния конус на върха и надиплените като мантия негови склонове. От върха изхождат ридове, които се простират във всички географски посоки. В източна и западна посока са разположени най-дългите ридове, които са приети за главно било на планината. Ридът, започващ от югоизточния склон на върха, завива на юг и се понижава до седловината Печковец. На изток се намират ридовете Кончетата и Турлата, а на запад - ридовете Явор дял и Зелениковец. Ридът, който започва от южния склон на връх Васильов, носи името Дебели дял. Той е ограничен от долините на реките Бели Вит и притоците й Дебелщица и Васильовска. Тук се намира и хижа "Васильов". До нея има пътека от хижа "Хайдушка песен". Друг изходен пункт за Васильовската планина е с. Шипково.Резерват "Стенето" е обявен за резерват през 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след "Джендема"). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм.
Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било - местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера". "Стенето" е всепризнато птиче цаство - броят на установените видове птици е по-голям отколкото във всички останали старопланински резервати. Тук е най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат малък и скален орел, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Непристъпните, естествено създадени каньони на реките Куманица и Сухата река са убежища за кафявата мечка /вид почти изчезнал в Европа/, благородният елен, сърната, дивата коза. Наличието на видри в по-ниските части на резервата доказва чистотата на реките. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват "Стенето" опазва над 1000 вида растения. Сред тях има редки и защитени - родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица - една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) - най-дълбоката пропастна пещера в България. При всеки завой на буйната в горното си течение река Куманица, пред погледа се разкриват зашеметяващи гледки - стометровите скални стени се редуват с шеметни тридесет-четиридесет метрови пропасти, в дъното на които шумят водопади. Особено впечатлява Хайдушкото игрило. Изходна точка за разглеждане на резервата "Стенето" е село Черни Осъм. Местните водачи от Училището за планински водачи са маркирали няколко интересни маршрута.Билото на Стара планина е главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборен басейн. На север - към река Дунав и Черно море - тръгват реките Вит, Осъм и Росица, а на юг - към Егейско море - се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Реките са стръмни и с голям воден отток. На много места реките падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които балканджии наричат "пръскала".
Река Черни Осъм, която се приема за начало на река Осъм, води началото си от западната част на Троянския Балкан, югозападно от връх Левски. Реката протича през тясна, дълга и с голям наклон долина в североизточна посока, приема един малък десен приток - Жидов дол - при село Нешковци и при местността Смеситe се събира с най-големия си приток река Крайовищица. От местността Смеситe надолу река Черни Осъм се отправя на север, приема няколко малки притока под село Орешак, завива на запад и при махала Велчовска на около 3 км. от Троян се събира с река Бели Осъм. Речната долина на река Черни Осъм е тясна, дълбока, със стръмни и на места скалисти склонове, дъното е обсипано с едри скални късове. Водосборната област на река Черни Осъм е силно залесена с букови гори. Река Бели Осъм се формира при сливането на Рогачевата река и река Козещица в района на минералните басейни на село Чифлик. Тя тече на североизток през селата Чифлик и Бели Осъм, където все още тук-там са останали малки плажчета. След събирането на река Черни Осъм с Бели Осъм малко под Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу река Осъм държи северна посока до Ловеч, минавайки през пресечена хълмиста местност.Водното богатство на Троянския Балкан се допълва от лековитите минералните извори. Край селата Чифлика и Шипково извира вода от сулфатно-калциево-магнезиевата група, с варираща температура от 18 до 50 градуса С. Тя лекува стомашно-чревни заболявания, болести на двигателния апарат, неврологични зболявания, очни болести и други.
