Неоценимо природно богатство за района са резерватите Стенето и Козя стена в Националния парк “Централен Балкан”. За любителите на пешеходния туризъм в планината има живописни пътеки и маршрути, водещи до интересни местности и забележителности, до върховете Амбарица, Купена, Козя стена, Ушите. Горите са от ясен, бук, габър, дъб. В района на резервата Козя стена има находище на старопланински еделвайс.Животинският свят е представен от глиган, сърна, елен, заек и лисица. В реките плуват бяла риба, толстолоб, шаран и уклей. Река Черни Осъм протича през тясна и дълга долина. В местността “Смесите” се събира с най-големия си приток Крайовица. От там Черни Осъм се отправя на север и приема няколко малки притока под село Орешак. На 3 км от града се събира с река Бели Осъм и от там продължава под името Осъм.Река Куманица е основен приток на Черни Осъм. Извира почти от самия връх Амбарица и образува един от най-красивите каньони в Стара планина – прочутото Стене, част от едноименния резерват.Районът изобилства от скални феномени – Хайдушкото игрило, Венците, Крали Маркова дупка. Рогачева река се спуска от стръмните северни склонове на резервата Козя стена и излиза току до хижа Хайдушка песен. В резерват “Стенето” се намират разнообразни и труднодостъпни пещери и пропасти:Уникалният скален мост Крали Маркова дупка също е пещера в последния стадий от развитието си – голяма част от стените и са се “разтворили” от водата и изветрянето и тя се е превърнала в проходна пещера (скален мост). Горският фонд обхваща 403 867 дка, като ползването и стопанисването му ще се определи в окончателен вид след приключване процеса на реституиране на горите. За цялата територия има изработени и влезли в сила лесоустройствени проекти, които регламентират стопанската дейност върху тази територия в настоящия момент. На територията на общината функционират три държавни лесничейства - Троян, Борима и Черни Осъм. Стопанската дейност се осъществява от фирма "Леспром - Троян" ЕАД, която се занимава приоритетно с дърводобив, а също така и с преработка на дървесина и метали, рибовъдство, ловен туризъм и други дейности. Във връзка с възстановяването на собствеността на горите няма яснота за бъдещата стопанска дейност - по обем, структура и реализация. Стартира връщането на горите. От 6158 физически лица са заявени за възстановяване 84649 дка. От общината 12 кметства и кметски наместничества са заявили 56445 дка, две религиозни общности са заявили 15387 дка и са подадени заявления по чл.14, ал.1 от ЗВСГЗГФ от 1584 лица за 35981 дка.
Възникналият спор по собствеността на общинските гори между общините и държавата трябва да намери своевременно решение.



Бъдещите горовладелци ще бъдат длъжни сами да се грижат за горите си - изготвяне на лесоустройствени проекти, охрана и възстановяване. Световната практика доказва неефективността на дребното горовладелство. Общинските гори ще решават социални проблеми на населението, свързани с отоплението, строителството и оборудването на жилищен и селскостопански фонд.Ще се работи в следните направления:своевременно възстановяване на собствеността на горите и земите в горския фонд; определяне начина на стопанисване на горите и земите от горския фонд и решаване на социалните проблеми на населението. В Централен Балкан се опазват 21 световно застрашени вида гръбначни животни. Те, заедно с останалите консервационно значими гръбначни животни, са общо 80. От безгръбначните животни в Парка живеят 19 световно застрашени вида. С висока консервационна значимост са: бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка. В Парка се срещат 59 вида бозайници (66% от видовете в България), 14 вида влечуги (40% от срещаните в страната), 123 вида гнездящи птици (45% от видовете в страната), 8 вида земноводни (50% от тези в страната). Тук са установени и 70% от безгръбначните животни, срещани в България - 2387 вида и подвида, обхващащи 261 редки вида, 168 ендемита, 108 реликта, 36 вида включени в световни и европейски списъци на застрашени видове и 10 вида, защитени в България. Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом. Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие на флората. Досега в Парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България). Висшите растения представят повече от половината флора на България. 10 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. В девет представителни зони на Парка са установени 697 вида висши растения. Само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др. Броят на консервационно значимите растения включва следните ендемитни видове (с ограничено географско разпространение) – 9 локални, 10 български и 67 балкански. Защитени по българското законодателство са 30 вида. 81 вида са включени в Червената книга на България, 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър. Централен Балкан има 49 типа хабитати.Според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.), 24 от тях са с високо консервационно значение. Паркът има определяща роля за опазване на биоразнообразието чрез съхраняването на застрашени от изчезване, редки и защитени от закона видове. НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.