Сигнал за умишлени действия при управлението на "Хемус" АД - гр. Троян, довели до обявяването му във фалит в началото на 2009 г., подаде до Националната агенция за приходите и двата троянски вестника съгражданинът ни Иван Иванов.
"Искаме да ви обърнем внимание на една класическа схема за източване и фалиране на работещо българско предприятие с дългогодишни традиции", се казва в увода на писмото, след което Иванов излага и своята версия по случая "Хемус".


Фирма "Хемус" АД - гр. Троян, един от двата български завода за производство на столове, е приватизирана при управлението на правителството на СДС за смешните тогава и сега около 100 хиляди долара. Това става с активната подкрепа на известна консултантска къща и съдействието на тогавашната зам.- министърка Е. Гетова. Част от цената е платена с компенсаторки, а купувач е живеещият в Америка българин Алекс Митов. По същия начин той придобива и предприятието близнак на "Хемус" - "Пиринска Мура" - гр. Банско. Целта на въпросния господин е да източи максимално придобитите без пари фабрики. Това става сравнително бързо и те са придобити от най-големия кредитодател на Алекс Митов - живеещия в Ню Йорк евреин г-н Грос и неговата фирма "Бичууд Маунтийн", занимаваща се в Америка с призводство на найлонови торбички.
В началото Грос създава впечатление, че целта му е да стабилизира и развие фирмата. Старите дългове към банки и доставчици се погасяват. Създава се фирма "Грос България" и под нейната шапка работят три завода - "Хемус" - Троян, "Пиринска мура" - Банско и "Грос мебел" - Тръстеник. Заводите произвеждат основно (99%) за износ в Америка. Тук се задейства предварително подготвената схема: изнасяните в Америка столове се фактурират на фирмата майка по изключително ниски цени - под себестойността им. Така се изнася капиталът на фирмата; печалбата на собствениците в Америка е огромна, а в България се пестят данъци. На практика се получава и "спестяване" на значителни суми ДДС към българската държава.
Разбира се, след известен период от време, това води до декапитализиране на "Хемус" АД - гр. Троян - липса на оборотни средства, огромна задлъжнялост към доставчици на материали и консумативи. По предварително изготвената схема се пристъпва към изтегляне на банкови кредити, като всеки следващ е по-голям и една част служи за погасяване на стария кредит, а друга - за ново производство, което отива отново под себестойността си към американските собственици.
Така на практика банките и доставчиците на материали финансират завода и се оказват донори на средства за американските собственици. Тук влиза в сила друга точка от схемата - на завода се продава морално остаряла техника и сушилни (примерно машини от 60-те години на миналия век, закупени в Мексико), които се фактурират като нови от "Грос България" на "Хемус" АД. Тази техника не се заплаща и така постепенно "Грос България" става най-големият кредитор на "Хемус" АД, като същевременно е и собственик на техниката в завода. Така към момента на обявяване на фалит собственост на "Хемус" АД са сградите и земята и първият по реда на закона, който би получил обезщетение при продажба на активи, е най-големият кредитор, т.е. американският собственик.
Разбира се, тази схема сработва с активното съдействие на българските мениджъри на завода. На същите се заплащат щедро под масата суми, непосочени във ведомостите на завода. Публична тайна е, че на всички служители във фирмата на ръководни постове в завода се плащат пари на черно, като по този начин се пестят данъци и осигуровки. За целта всеки месец от офиса на "Грос България" пътува нарочен човек с пари и отделна "неофициална" ведомост.
Факт, сочещ първоначалния план на ръководството на завода, е че не се правят никакви реални инвестиции - не се изпълняват предписанията за модернизация на подразделенията на МОСВ и Пожарната, на Службата за охрана на труда и т.н. Плащат се глоби (за което има документи в съответните служби), правят се козметични промени и се действа за пълното разграбване на завода.
Всички тези действия водят до пълната декапитализация на завода и затварянето му в началото на 2009 г., като са прекратени договорите на работниците и те са пратени на борсата с неизплатени заплати и компенсации, които ще се изплащат след години.
По същия начин се действа с другия завод, в гр. Банско "Пиринска мура", като е предвидено той да фалира първи, а земята под него - апетитен парцел в центъра на Банско - да се продаде за строителство на хотели. Световната криза и кризатата в строителството променят плана - фалира "Хемус" АД, изпълнителите за награда получават парични премии, а в допълнение единият от мениджърите е назначен за управител на завода в гр. Банско.
Смятаме, че така описната схема (продажба под себестойността на продукция и укриване на данъци, спестяване на ДДС, заплащане на черно на възнаграждения на част от служителите и така отново укриване на данъци) и активни действия на управителя на "Хемус" АД - гр. Троян, заслужават вашето внимание и проверка. Тези действия оставиха без препитание триста човека и техните семейства и ще доведат до същите последствия и служителите в Банско и Тръстеник, където схемата се повтаря в момента.