Troyaninfo.com

Туристически информационен сайт

    Занаятите в Троянско имат учудваща устойчивост и стопанска жизненост, както и завидна приспособимост към динамиката на социално-икономическите процеси. СвоетоТроянска сливова ракия присъствие и авторитетно място в икономическата история на XX век Троян утвърждава с развитото си занаятчийство, потомствените майстори и народни творци, разнесли славата на самобитното изкуството извън пределите на страната ни.
В най-систематизиран вид, категоризация на занаятите може да бъде направена според суровината, която използват:

  • глина - грънчарство
  • дърво - горянство, стружнярство, стругарство, резбарство, бъчварство, дърводелство
  • животински кожи - кожухарство, табачество, обущарство, сарачество, самарджийство
  • метали - ковачество, коларо-железарство, налбантство, медникарство, златарство, тюфекчийство
  • вълна, памук, коноп, лен, коприна - бояджийство и тъкачество, тепавичарство, абаджийство, мутафчийство, народно облекло
  • камък - каменоделство, сградостроене
  • транспортни занаяти - кираджийство, рабаджийство, сапунджийство

За развитието и утвърждаването на занаятите, както и за формирането на духовната и естетическа култура, от изключително значение са Троянският манастир и ежегодният панаир, който се провежда до него.
Музей в Троян
Манастирският поменик е най-старото писмено доказателство за троянските занаяти. Той потвърждава, че организиран стопански живот на занаятите в Троянско може да се търси в края на XVIII или началото на XIX век.
Запазени статистически данни от началото на XX век съобщават, че 12% от населението на Троянско се занимава със занаятчийско производство, докато средно за градовете в България е 4%. Това обяснява многообразието на занаятите, майсторите и икономическият темп на развитие на този край.

Грънчарство
Безспорно това е най-известния троянски занаят. Траки, римляни и славяни са далечните предци на първите местни грънчари. Този занаят, давал препитание на многолюдни села и фамилии, с времето се е обособява във водеща керамична школа с характерна декоративна система и естетически стил. Декорациите и формите са умело изчистени с времето, но римската традиционна глазура върху грънците се използва и до днес от съвремените майстори-грънчари. керамика
Възрожденските декоративни украси изобразяват елементи от бита на троянеца, от неговото облекло и от заобикалящата го природа. Това са така наречените "спуски", "поливки", "стечени капки", "сърца", "гайтани", "охлювици", "стоборки", "лимби", "байрак", "житен клас", "пауново око", "пеперудени крила" и много други, а повлияни от майсторството на Захари Зораф, в троянската керамика влизат "захариевите китки", които освен грънците красят и дрехи и каруци. Посудата, която балканжийката има в дома си, също е направена от глина. Едни от други по-изящно украсени са паниците, стомните за вода, делвите за съхраняване на жито. Глазирани, гравирани или релефно апликирани, оцветени с меки земни тонове, керамичните съдове са нещо повече от изделия за бита. Те са изкуство, сътворено от човешката ръка, изобретателност и въображение.

В средата на XIX век грънчарският еснаф прераства в организация, съвместно с еснафа на папукчийте, а половин век по-късно се открива и първото грънчарско училище, прерастнало в края на XX век до Средно художествено училище за приложни изкуства с основна учебна дисциплина керамика. С времето троянските грънчари обособяват свой стил с над 60 керамични форми: kухненски, трапезни, обредни, за стопанството, строителството и
архитектурата, даже и играчки за децата.
керамикакерамикакерамикакерамикакерамика
Най-високото развитие на грънчарството в Троян е на границата между 30-те и 40-те години на XX век, когато са записани над 700 грънчарски работилници с около 1500 майстори. Грънчарите разнасяли стоката си из цялата страна, а на традиционния грънчарски панаир във Враца троянските грънчари докарвали по 200 коли с грънци.
За свой покровител грънчарите почитат Свети Спиридон. Празникът на светеца е на 12 декември, когато в Троян се чества Ден на народния майстор.

Дървообработване
Неизбродните букови гори на троянския балкан определят развитието на другия основен стопански отрасъл на троянските занаяти - дървообработването.
Горянството (ръкоделството) - дялане на изделия за бита и стопанството, и стружнярството (дъскарството) дават облика на дървообработването. Дървообработващите занаяти имат широк търговски обхват - стружнярските и горянските изделия имат утвърдени пазари в цялата Дунавска равнина, а стругарските изделия: гаванки, паралии, хурки, солници, талари, бъклици - все изделия за бита, намират своите пазари на територията на цялата Османска империя.
Резбарските изяви на троянските майстори минават през овчарският, горянският и дюлгерският примитив, за да намерят своя завършек в уникалната дърворезба на потомствените новоселски марангози. Изработените от тях иконостаси в Троянски манастир и в многобройните села в Северна България, с изящната си линия и оригиналните библейски и битови композиции, остават паметници на резбарското изкуство и до днес.

Кожообработване
Кожеобработващите занаяти - табачество, опинчарство, сарачество, самарджийство и кожухарство, търпят значително развитие във времето.
дърворезбаТабашкият занаят се нарежда сред най-старите занаяти по тези земи. Той произвежда лицеви кожи, гьон, кюселе. Пренесен преди повече от триста години в Троянско, той се развива в своя Табашка махала. През XVIII и XIX век табаците се задоволяват с местни суровини, а в началото на XX век вече обработват кожи внос от Африка, Азия и Америка.
Обущарският занаят преминава през доосвобожденските етапи на папукчийството и кундурджийството - занаяти организирани в собствен еснаф. Данни за обущарството има от втората половина на XVIII век, а през 30-те години на XX век за Троянско са регистрирани 25 обущарски работилници с 50 майстора.
Абаджийството е доминиращ занаят до Освобождението, но след него калпакът заменя феса, а занаятчийският облик на града вече се определя от кожухарството. Започнало с изработката на примитивни калпаци, кожуси и кожени подплати, кожухарството се развива главно като калпакчийство (шапкарство). След Първата световна война в Троян са регистрирани 125 кожухарски работилници. Майсторите кожухари използват местни суровини и работят изключително за пазара, а високото качество на стоката им определя нейното голямо търсене в цялата страна.

Металообработване
Към металообработващите занаяти спадат ковачество, налбантство (подковаване), брадварство и ножарство, а най-голямо развитие от тях търпи ковачеството.
Известни ножари от Троян и околията взимат активно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Те изковават саби и ножове за комитетите от троянски и ловешки окръг.
Тюфекчийството (пушкарството) не се развива осезаемо като занаят. Интересен факт е, че през 1875 година Иван Троенчето изработва първата патронна пушка на територията на България.
Златарството по този край е пренесено като занаят от Търново, Карлово и Панагюрище. Въпреки че не е много разпространен занаят, то развива собствена чаршия. През 1907 година троянски златар печели международно признание и медал на изложение в Лондон.

Медникарството
(бакърджийството), за разлика от предишните два занаята, е разпространен занаят и има самостоятелна чаршия. Със стилните си белези то носи характеристиката на прибалканското бакърджийство. Развитието в занаята създава стабилни традиции на търсене и производство. бакърджийството
Традиционното производство на троянска ракия заражда казанджийството като отделен занаят. Това става 40-те години на XVIII век, когато глинените казани за варене на ракия се сменят с медни.

Коларо-железарството (производство на биволски коли и каруци) е пренесено от Габрово, а в Троян се развива в края на XIX век. Тук се произвеждат прочутите навсякъде в страната писани каруци.

Народни тъкани и облекло
Този занаят, със своето разнообразие и приложимост в бита на троянеца, заема голям дял сред местното творчество. Това творчество вписва своя влог в художественото бояджийствонаследство на България, но не излиза от тесния кръг на домашните потребности, не стига до пазара, не се превръща в стока и не става занаят, а по-скоро битова необходимост. Това е производството на: облеклото на балканджията, конопените и кенарените ризи, обредните месали, момините престилки, чергите, възглавниците, поясите и много други.
Обособени като характерни текстилни занаяти, заемащи собствени чаршии, с активен живот през целия XIX век се открояват абаджийството и мутафчийството. До средата на XIX век абаджийството е най-развития троянски занаят.
Мутафчийството от своя страна, през втората половина на XIX век заема мястото на най-развития троянски занаят за това време, както и в населените краища на Панагюрище и Трявна.
Народното бояджийство и тепавичарство са неделимо свързани с текстилните занаяти и се развиват като значителни стопански отрасли още от втората половина на XVIII век. Запазени писмени източници твърдят, че в края на XIX век в района на Троян работят около 50 тепавици.
От занаятите, свързани с изработката на народно облекло, наред с абаджийството се развива и кафтанджийството, по-познато в Троян като мантаджийство.

Строителство и каменоделие
Дюлгерството(строителството) е въплатило самобитният талант на самоуките майстори дюлгери. Тяхното майсторство може да бъде видяно в двукатата балканджийска къща, в мостове и църкви, в училища и чешми. Майсторите дюлгери са организирани в свой еснаф, гурбетуват в Румъния и Цариград, а оставените от тях респектиращи културни ансамбли и до днес намират признание от поколенията.

Транспортни занаяти
Транспортните занаяти са обособени в два многолюдни диференцирани еснафа - кираджийство и арабаджийство. Именно те налагат и развитието на коларо-железарството, сарачеството и самарджийството, като поддържащи занаяти, свързани с превоза на хора и стоки. От тези занаяти само самарджийството се обособява в самостоятелна чаршия.

Троянска сливовастанковачествоГрънчарствоГрънчарствоиконописиконописГрънчарство

 

 

 

 

 

Вие сте тук:Начало За Троян Занаяти